Mila:)

Нямам думи, няма да мога да ви разкажа какво се случи снощи, защото съм сигурна, че няма да успея да предам точно емоцията и атмосферата, които този ВЕЛИКАН създаде.
Беше неотразим.
Въпреки, че бе в зала 1 на НДК, където според мен съвсем не му бе мястото, защото аз лично се чувствах като на представление в кварталното читалище, а черната завеса зад изпълнителите сякаш казваше, че представлението няма да е весело. Хората си седяха кротко на местата и като че ли чакаха да почне постановка, а не концерт на най-великия рокаджия. Тези организатори и т.н. “отговорни” един монитор или поне някакъв друг декор не можаха ли да спретнат си мислех аз, докато слушахме подгряващите групи, които в интерес на истината никак не бяха лоши, само дето не се представиха (ако са го направили, явно е било тайно или кодирано щото аз така и не разбрах кои са).
И после, точно в 21:15 излезе той и взриви залата. И това беше достатъчно, разбрах, че не му трябва ни декор, ни монитор, нищо – той и китарата – това е!
Не изпълни двете ми най-любими парчета, но всяко изпълнение бе разговор, бе ново чувство, бе нова емоция.
Китарата оживя в ръцете му и не ни оставаше друго, освен да я следваме в захлас.
В един момент не издържахме повече и всички хукнахме към сцената.
И той се раздаде докрай. Два пъти го извикахме на бис.
Казах ви, постно и кратко е, но повече думи нямам – два часа магия, два часа с един велик музикант, който знае как да докосне всяка струна от душата ти.