Mila:)

Наталия Паликова и нейните съкровища

Благодаря ти, миличка Наталия, че сподели с мен и хората, които се отбиват тук, тези вълшебни мисли... Щастлива съм, че те познавам. Мила

***
От доста време съм обещала на Мили да напиша и аз нещичко по темата, още повече че и аз като нея не бих могла да си представя живота си без любимите книги, а ежедневието – без музика… Да не говорим, че пустинният остров е моя отколешна мечта и копнеж – при задъханото ни и автоматизирано ежедневие съм сигурна, че на всеки понякога му се иска да се махне от цивилизацията за повече или по-малко дълга уединена почивка. Наскоро ми изпратиха и линкче към мечтаното островче… знаете, нали, че вече го има и този ексцентризъм – продаване на малки необитаеми островчета по екзотичните архипелази, за застрояване с частни имения…ех, мечти….
Та като цяло – гледката на коралово-тюркоазено уединение, малко свободно време и няколко любими песни, чути от сутринта – и ето го вдъхновението да си изпълня обещаното и да се включа към темата.
Преди всичко музиката… Мили, благодаря ти за ласкателното определение за мен като подреден и интересуващ се от фактологията човек, макар да е и малко преувеличено. Но да – музиката е за мен специална магия, и когато съм пленена от някоя мелодия, ми е любопитно кой е чародееца. А такива има доста сред изпълнителите в тези стилове, които обичам – предимно мелодичните форми на рока и метъла. Сред моя приятелски кръг също има много и познавачи, и такива чародейци-творци, което допълнително напоследък засили вкуса ми и необходимостта от музиката като начин на живот. Също като Мили, започнах да нахвърлям списъче на музиката, която бих искала да придава звук на самотата ми на това бленувано островче… и списъка не спря да нараства! Много трудно ми беше да прежаля толкова любими парчета и да сведа до приличното количество за статия в блог, но все пак – ето какво остана като задължителен минимум с пояснения:

Loreena McKennitt – The Mystic’s Dream. Soundtrack към филма „Мъглите на Авалон”, който пък е правен по обожаемата ми едноименна книга на Марион Зимър Брадли. В тази песен долавям много от себе си, от страстта към мистичното, омагьосващото, красотата… и завръщането в едно „у дома”, което не е в нашето ежедневно измерение.

Eagles – Peaceful Easy Feeling. Песен, която свързвам с един мой познат чародеец-музикант и чрез когото я открих… Заглавието изразява точно усещането, което това същество неизменно създава у мен.

Limbonic Art – In Abhorrence Dementia. Лично за мен – чудесно парче за медитация и успокояване, когато нещо ме е ядосало. Макар да е, а може и точно поради това, че е представителна извадка за драматичен тежък black metal.

Sacred Spirit. Тук не можах да избера конкретна мелодия, тази група прави индианска медитативна музика по мотиви от автентичния фолклор на северноамериканските индианци. Чиста магия.

Inkubus Sukkubus - Wytches. Били ли сте на вещерско сборище? Летели ли сте с метла срещу пълнолунието напролет? Аз не съм, но ако това съществуваше, би звучало така.

Korpiklaani. Тези финландски фолк-метъли съчетават тежкото звучене на хард рока, веселяшкото настроение и фолклорно-вълшебния елемент в текстовете и правят най-подходящата музика за луд купон. Стига да си се представяте на една маса със скандинавски шамани, тролове и много бира. Три от песните бих си взела: Beer beer говори сама за себе си, с Mother Earth се докосвам до самата душа на Земята и до Вечността... а Shaman Drum отнася мечтатели като мен в света на легендите.

Всяка от песните е показателна за съответния подстил, а с това кратко, много кратко списъче се опитах да обхвана тези, които са в съзвучие с мен и най-честите ми настроения. Не съм споменала и такива символи на симфоничния и пауър метъл като Nightwish, Kamelot, Therion… но това е за отделна тема в блога.


Същото затруднение имах и с любими книги, едва ли можем да се ограничим до 2-3, но цял куфар книги се носи доста трудно до необитаемия остров.

Една е книгата, която задължително, във всички географски и космически ширини и дължини, искам да бъде с мен. Това е Портретът на Дориан Грей на Оскар Уайлд. Мой обожаем автор, на когото се възхищавам като творец и човек. Филигранна шлифовка на стила на писане, дълбока философия, фина красота, поетичност и съвършено, дръзко, безупречно елегантно предизвикателство към набожното лицемерие и еснафското мислене на епохата му. Както самият той пише, „В творчеството си вложих само своя талант, гения си вложих в живота си”. Това, мисля, кратко и изцяло изразява неповторимия Оскар Уайлд….

Оттам нататък, с по-голяма лекота от музиката оставих ето тези книги/автори:

Тери Пратчет – най-вече поредицата за трите вещици, най-прочутите в литературатаJ, но и почти всичко друго от този автор. Много смях и зашеметяваща философия, когато успеете да си поемете дъх от смеха.

Марион Зимър Брадли – Мъглите на Авалон. Прелестно фентъзи на келтско-друидическа тематика, свързано с легендите за крал Артур.

Александър Пушкин – Повести.

Николай Гогол – Вечери в хана при Диканька.

Оноре дьо Балзак – Повести.

С тези трима автори съм израснала и те завинаги ще си останат най-сладките ми детски спомени, които блажено бих препрочитала отново и отново в тишината и спокойствието на необитаемия остров.

Димитър Талев – тетралогията, но най-вече Железният Светилник, заради размереното спокойствие на описания живот, и заради силата и решителността на главната героиня.


Има и много други, но отново ограничението, изисквано от блога, тегли чертата до тези няколко произведения.

А ако някога ми се случи да се уморя да чета и слушам чуждото творчество, бих имала грижата да съм се запасила с достатъчно хартия и пишещи средства, за да мога да нахвърлям мислите и пътешествията на собствената си фантазия…

Наталия
***

публикувано от Mileto-Pileto @ 2:11 pm