Среща
Ура! Ура! Ура!
Най-накрая, след дълга и мъчителна раздяла, ще го видя.
А така се бях затъжила за него. Липсваше ми. Много.
Вълнувам се и чак усещам гъдел в корема си, или както пишат в любовните романчета - пърхащи пеперудки.
И вече нямам търпение да дойде петък. Всъщност аз всяка седмица чакам петъка с нетърпение, започвам още от сряда, но тази седмица този петък ще е най-най-очакваният петък на август. Защото имам среща. Една желана и дългоочаквана среща.
Среща с морето. С нашето мило и родно Черно море! С пренаселеното и замърсено, но прекрасно Черно море!
Най-накрая, след дълга и мъчителна раздяла, ще го видя.
А така се бях затъжила за него. Липсваше ми. Много.
Вълнувам се и чак усещам гъдел в корема си, или както пишат в любовните романчета - пърхащи пеперудки.
И вече нямам търпение да дойде петък. Всъщност аз всяка седмица чакам петъка с нетърпение, започвам още от сряда, но тази седмица този петък ще е най-най-очакваният петък на август. Защото имам среща. Една желана и дългоочаквана среща.
Среща с морето. С нашето мило и родно Черно море! С пренаселеното и замърсено, но прекрасно Черно море!
Дали ще ми прости, че миналото лято го пренебрегнах, защото бяхме на едно друго море, а това лято бяхме къде ли не – по света и у нас, но някак си така и не стигнахме до него… Искрено завиждах на всичките си приятели и познати, които го бяха видели.
И ето, че дойде и моят час. Изненадващо и ненадейно, когато най-малко очаквах. Което потвърждава всеизвестната теория за това, че хубавите неща се случват на човек, когато той най-малко ги очаква, дори когато е позагубил надежда и даже не си позволява да има мисли и желание за тях от страх да не остане разочарован.
А приятните изненади са прекрасно нещо, особено когато са поднесени от любимия човек.
И така в петък вечер заминаваме. Вярно – само за два дни – и в неделя се връщаме, но какво от това – важното е, че ще го видя, ще поплувам в него, ще си събера мидички (ако видите мидичките на бюрото ми ще си кажете – е, за какво са ти още?), ще му се порадвам и ще се разделим. И май така е по-добре, защото няма да има време да ми омръзне, ще си тръгнем преди да успея да се разочаровам от това, в което е превърнато крайбрежието му и следващото лято отново ще копнея да го видя … поне за два дни.
И ето, че дойде и моят час. Изненадващо и ненадейно, когато най-малко очаквах. Което потвърждава всеизвестната теория за това, че хубавите неща се случват на човек, когато той най-малко ги очаква, дори когато е позагубил надежда и даже не си позволява да има мисли и желание за тях от страх да не остане разочарован.
А приятните изненади са прекрасно нещо, особено когато са поднесени от любимия човек.
И така в петък вечер заминаваме. Вярно – само за два дни – и в неделя се връщаме, но какво от това – важното е, че ще го видя, ще поплувам в него, ще си събера мидички (ако видите мидичките на бюрото ми ще си кажете – е, за какво са ти още?), ще му се порадвам и ще се разделим. И май така е по-добре, защото няма да има време да ми омръзне, ще си тръгнем преди да успея да се разочаровам от това, в което е превърнато крайбрежието му и следващото лято отново ще копнея да го видя … поне за два дни.
публикувано от Mileto-Pileto @ 9:57 am
1 коментара:
обичам те
Публикуване на коментар
Абонамент за Коментари за публикацията [Atom]
<< Начална страница