Crying in the rain ...
Преди две лета си мислех, че след като не успях да отида до Каварна, никога няма да ги видя на живо. Никога... и това ми звучеше адски тъжно...И когато тази зима разбрах, че ще правят втори концерт в България, и то в София - просто не можех да повярвам. Дни наред не стъпвах по земята от радост, от еуфорията, която ме обзе, не можех да повярвам дори и когато вече държах скъпоценните хартийки в ръцете си - билетите за концерта на WHITESNAKE & DEF LEPPARD...
Нямах търпение да дойде 4 юли, но дни преди тази дата от някакво суеверие дори престанах да тръпна в очакване, за да не се случи нещо и концертът да не се състои... или аз да не отида...
И наистина препятствия имаше... но какво от това?
Първо, предишната вечер се скарахме с любимия ми мъж и той реши, че не иска да ходи на концерт (на групи, които и без това не харесва кой знае колко), след това едвам намерих кого да заведа с мен, тъй като всичките ми близки приятели отказаха поради една или друга причина, което е нормално - не мога да очаквам, че в последния момент някой ще си промени плановете за петъчната вечер, за да не ходя аз сама на концерт... Освен Геринцето ми :) Благодаря ти, приятелко!
И така в 8 и нещо бяхме на тревата, почти пред самата сцена, в чудесно настроение :)
Нямам намерение да ви разказвам подробности за всички "простотии" като закъснения, висене с часове, лошо озвучаване и т.н., защото знам, че след години дори няма да си ги спомням...
Това, което ще помня е, че го видях ... на някакви си метри от мен, жесток и секси! Ще помня, че всичките ми страхове да не се разочаровам, когато го видя изчезнаха, защото това е същият чаровник, който ме омагьоса преди 20 години, флиртуващ с хилядите фенове на стадиона. Ще помня, че пях с глас, заедно с David Coverdale Here I go again, Is this love, Still of the night, Love ain't no stranger ... а летният порой се сипеше върху ни и скриваше сълзите ми ... Сълзи от една сбъдната мечта :)
А след като Whitesnake се прибраха, стоически изчакахме появата и на Def Leppard... Не останахме до самия край, защото вече бяхме вир вода и доста премръзнали, но ги видях и чух Love Bites, а повече от това не ми е нужно :)
Щастлива съм...
This was love... and I was not dreamin'
публикувано от Mileto-Pileto @ 10:44 pm
4 коментара:
Браво, добре звучиш сега - радвам се за теб :-)
:) Благодаря!
С годините все повече се убеждавам, че всеки момент на щастие струва много! Тоест трябва да платиш висока цена - не може и не трябва да получиш нищо даром... И се старая да гледам по-философски на съпътстващите неудобства... А и наистина - всяко зло за добро! Ако Вальо бе дошъл с мен, щеше да поиска на секундата, в която обявиха близо тричасовото закъснение да си тръгнем :) И понеже все някак щях да го навия да остане, оставането щеше да е до първите капки дъжд :) и свързано с мноого мрънкане... Просто супер се получи така - с Гери се "изкефихме" максимално!
Ето виждаш ли - всяко нещо, което се случва има своето обяснение, само дето понякога не го разбираме изобщо или пък - в най-добрия случай - по-късно.
Постът ти е разкошен - успях да почуствам емоцията, толкова хубаво си го написала :-)
Абсолютно си права - нищо не е случайно!
Благодаря ти! За добрата оценка и за всичко (-то в петък ;))
Публикуване на коментар
Абонамент за Коментари за публикацията [Atom]
<< Начална страница